Докато ЕС и Западът се лутат с енергийни политики по метода “проба-грешка”, Китай развива своята енергетика с оглед икономическа ефективност и повишена конкурентноспособност, без да страда от прекалени скрупули. Под предтекста на Парижкото споразумение, Китай наскоро обяви, че спира инвестициите и партньорствата в изграждането на въглищни ТЕЦ в трети страни. Същевременно, на собствена територия Китай усилено разработва нови въглищни находища и към момента над 60 нови ТЕЦ са в различен етап на развитие.
Дялът на ЕС в световното производство на електричество от изкопаеми горива постоянно спада и към момента е под 10% с низходяща тенденция, докато дяловете на развиващите се страни и най-вече на Китай постоянно нарастват. От това се натрапва изводът, че производството и съответно замърсяването с парникови газове просто се изместват на изток, което в планетарен мащаб е без значение, но в икономически план прави европейското производство все по-неконкурентноспособно и води до чувствително повишаване цената на правенето на бизнес в ЕС. Дори и да се намали с още няколко процента производството на този вид електроенергия в ЕС, общият ефект ще бъде компенсиран от вноса от чужбина от такива източници, както и загубеното производство най-вероятно ще бъде изнесено извън ЕС.
Все по-строгите мерки въвеждани на един все по-свиващ се пазар на енергия, генерирана от изкопаеми горива като европейския ще постига все по-малък глобален ефект, но на все по-висока цена за бизнеса и съответно за сметка за крайния потребител.